Ортопедията: rôle, компетенции, обучение и débouchés

À l’ère de la sédentarité, нашите тела страдат. След определена възраст нерядко се налага медицинска намеса за опорно-двигателния апарат, т.е. за всички органи, които ни позволяват да се движим. Именно в този момент се появява rôle de l’orthopédiste. Този специалист по костни и ставни патологии лекува пациенти, страдащи от деформации, за да могат те да възвърнат силата и независимостта си. Това е трудна и изключително техническа област, която ще се опитаме да опишем в този нов казус.

Мисиите на ортопéдиста

Както се вижда от увода, ортопéдист (également appeléé хирург ортопéдист, изисква от специалиста да изпълнява различни важни задачи, които предлагаме да опишем по-долу.

Диагностика на заболявания на опорно-двигателния апарат

Това е предварителната стъпка в работата на всеки специалист, а следователно и в тази на ортопеда. Тази фаза на анализ изисква напреднали умения по анатомия, както и добра клинична експертиза. Ортопедичният хирург потвърждава извършва преглед, за да установи симптомите на пациента. Той също така тества подвижността и мускулната сила през призмата на медицинската история на пациента. За да стигне по-далеч и при необходимост, той може да извърши пълна оценка на двигателните функции, амплитудите, стабилността на ставите и неврологичните реакции.

След това събиране на данни и информация ортопедът анализира рентгенови снимки, сканирания, ядрено-магнитен резонанс и артроскопии, за да установи евентуални лезии. Благодарение на опита си в разчитането на различните медицински средства за визуализация той може да изготви план за лечение, съобразен с всяка патология.

Медицински и хирургичен мениджмънт на пациенти

След като патологията е установена, ортопедътпредписва лечение. Винаги, когато е възможно, той предпочита неинвазивни методи на лечение: противовъзпалителни средства, инфилтрации, физиотерапия или ортези. В противен случай той ще предпише операция. Това води до цял процес, в който ортопедът трябва да обясни на пациента очакваните ползи, потенциалните рискове и терапевтичните алтернативи. Предоперативната подготовка включва оценка на общото състояние на пациента, планиране на анестезията и организиране на логистиката на хоспитализацията. Тази подготвителна фаза до голяма степен определя успеха на операцията.

И след това е самата операция - сърцето на работата на ортопеда. За да гарантира безпроблемното протичане на операцията, ортопедът трябва да владее всички ортопедични хирургични техники. В постоянно променящия се свят на медицината това не е никак лесно! Непрекъснато се въвеждат нови технологии. Затова ортопедите трябва да останат в крак с последните иновации и да овладеят съвременни техники като артроскопия, компютърно подпомагана хирургия, хирургична роботика и сложни техники за реконструкция.

Пост-оперативно проследяване и обучение

След като операцията приключи,работата на хирурга ортопедне е приключила. За да се гарантира, че пациентът ще се възстанови, следоперативното проследяване е почти толкова важно, колкото и предишните стъпки. През този период специалистът следи оздравителния процес, проверява за инфекциозни усложнения и коригира протокола за рехабилитация в зависимост от наблюдаваните промени. Това редовно наблюдение дава възможност да се открият евентуални усложнения и съответно да се адаптира лечението.

Накрая, координацията с физиотерапевтичните екипи е основен аспект на ортопедичното проследяване. Ортопедът предписва персонализирани рехабилитационни протоколи, определя функционалните цели, които трябва да бъдат постигнати, и коригира напредъка в зависимост от възможностите на пациента. Това мултидисциплинарно сътрудничество оптимизира двигателното възстановяване и подготвя за дългосрочен успех.

Сферите на интервенция в ортопéдията

Педиатрична ортопéдия

Тази спéциалностé ортопéдика лекува заболявания на опорно-двигателния апарат при деца и юноши, като взема предвид растежа и двигателното развитие. Той лекува вродени патологии (изкълчване на тазобедрената става, малформации на прешлените), нарушения на растежа (сколиоза, неравномерна дължина) и травми, специфични за тази група от населението. Освен това той адаптира техниките си за запазване на растежния хрущял и ограничаване на травмите.

Спортна травматология

С бума на физическите дейности спортната травматологияе бързо развиваща се област. Ортопедите лекуват състояния, характерни за всяка дисциплина (разкъсвания на връзки, тендинопатии, фрактури от умора). Той работи с професионалистите в областта на спорта, за да насърчи бързото и безопасно завръщане към състезанията.

Патологии, които водят до инвалидизация

Заболяванията, свързани с тялото, като остеоартрит и гръбначни нарушения, представляват голяма част от ортопедичната дейност. Лечението започва с консервативни решения (инфилтрации, рехабилитация), но може да премине към поставяне на протези (тазобедрена, колянна, раменна) в случаите на напреднали увреждания. Патологиите на гръбначния стълб се лекуват в сътрудничество с други специалисти и изискват специализирани технически познания.

Необходими умения и качество

За да изпълняват мисията си и да изпълняват качеството си на ортопед, специалистите трябва да притежават широк спектър от качества, като например: 

• Клиничен анализ : hiérarchization на симптомите, критично тълкуване на изследванията, диагностичен синтез.
• Capacitéd’écoute: детайлно разбиране на оплакванията и очакванията на пациента, от съществено значение за прéцисната диагноза.
• Педагогически способности: ясно обяснение на патологиите, лечението и рисковете, при необходимост с нагледни средства.
• Познаване на новите технологии: владеене на хирургична роботика, асистирана навигация.
• Познаване на мануала: предварително зададени и координирани хирургически жестове, адаптирани към анатомията на пациента.
• Физическа и психическа издръжливост: справяне с умората, предвиждане на ограниченията, поддържане на ефективността във времето.
• Ангажираност в областта на акуратността и безопасността: приоритизиране на качеството на грижите и благосъстоянието на пациентите.
• Критично мислене: фин анализ на сложни ситуации, способност за вземане на ясни решения в хирургичен контекст.
• Анатомични познания: задълбочени познания за опорно-двигателния апарат, от съществено значение à за оперативното планиране.
• Маîтрическа техника: съвършенство в движенията, придобито чрез редовна практика и специфично обучение.
• Организация на работата: ефективно управление на оперативната програма, координация с други здравни специалисти.
• Хирургическо решение: абсолютно изискване при жестове и позициониране на импланти.
• Устойчивост на стрес: запазване на уменията за вземане на решения и техническите умения в спешни или сложни ситуации.
• Умение за терапевтично общуване: изграждане на отношения на доверие с цел насърчаване на придържането към лечението.
• Доброволно продължаващо обучение: постоянно актуализиране на научните и техническите познания.

&Образование и обучение, за да станете хирург-ортопед

За да станете ортопедéдист и да кандидатствате за предложение за работа на ортопед, трябва да следвате един от най-взискателните академични пътища във френската медицинска система. Тази взискателност е от съществено значение: хирурзите ортопеди работят директно върху човешкия скелет, като понякога оперират в спешни ситуации, при които и най-малката техническа грешка може да има трайни функционални последици (т.е. трайна инвалидност). Следователно хирургичните процедури трябва да бъдат абсолютно прецизни, имплантите трябва да бъдат перфектно позиционирани и всяка операция трябва да бъде предвидена с помощта на строго планиране. За да достигне това ниво на компетентност, ортопедът трябва да премине през взискателен стаж, който да му позволи да се адаптира към множество анатомични, травматични или дéнéративни ситуации.

Всичко започва с бакалавърска степен в областта на общите и природните науки. Въпреки че теоретично са възможни и други пътища, научният поток е най-добрата подготовка за изучаване на медицина. След като изкарат бакалавърската си степен, студентите ще трябва да положат Parcours Accès Santé Spé (PASS) или Licence avec Accès Santé (L.AS), което ще им позволи да започнат обучение по медицина. Първият цикъл (3 години, включително PASS) дава достъп до Diplôme de Formation Générale en Sciences Médicales (DFGSM) и въвежда в основите на медицината.

Студентът след това постъпва в екстерната - втори тригодишен цикъл, разделен между теоретични курсове и стажове в болници. Накрая младият дипломант ще трябва да се яви на изпити в края на практиката (EDN и ECNOS), резултатите от които ще му позволят да избере своята специалност.

Специализацията по ортопедична хирургия след това продължава 5 години под формата на стаж в различни хирургични отделения. Студентите се запознават с различните хирургични техники, лечението на патологиите на опорно-двигателния апарат, както и с диагностичния и следоперативния подход. &След като завършва този курс, той получава Diplôme dÉtudes Spécialis;es (DES) по ортопедична и травматологична хирургия.

Ако искате да научите повече по тази тема, прочетете нашата пълна информационна справка за обучението за ортопеде!"

Условия на работа и среда на практиката

Възможни условия на работа

През цялата си ортопедична кариера, тези лекари могат да практикуват в различни среди (и могат, за да получат помощ, да преминат през медицински специалист по подбор на персонал). Задачите, които изпълняват там, се различават леко в отделните структури:

Държавни и частни болници

Болниците, независимо дали са държавни или частни, са основните места за практикуване на ортопедичните хирурзи. Те:
   ➔ лекуват сложни мускулно-скелетни патологии
   ➔ се справят със спешни случаи на травми (счупвания, изкълчвания и др.).)
   ➔ работят в напълно оборудвани операционни зали и работят с мултидисциплинарни екипи
   ➔ участват в à програми за обучение, научни изследвания или регионални рекурси

Специализирани хирургични клиники

Специализираните частни хирургични клиники предлагат структурирана среда за ортопедични хирурзи, които:
   ➔ извършват целеви процедури (протезиране, артроскопия, гръбначен стълб, спорт)
   ➔ bénéficient d’un plateau technique dédié à la chirurgie orthopédique
  ➔ предоставят амбулаторни грижи в рамките на планираните срокове
  ➔ практикуват при по-гъвкави организационни условия

Частни медицински практики

Някои хирурзи-ортопеди избират да практикуват на свободна практика, самостоятелно или в група. В този случай те:
   ➔ осигуряват диагностика, следоперативно проследяване и специални консултации
   ➔ свободно организират графика си и избират клиничните си направления
   ➔ установяват близки отношения със своя пациент
   ➔ сами управляват административните, логистичните и финансовите аспекти на практиката

Смесена практика

Много ортопедични хирурзи съчетават няколко среди на практика. Те могат:
   ➔ да разпределят дейността си между болничния и частния сектор;
   ➔ продължават à преподаването или à сътрудничат à клиничните изследвания
   ➔ адаптират своя работен ритъм според избраните структури
   ➔ балансират между сигурността на работното място и професионалната свобода

В заключение, професията ортопедична хирургия притежава всички необходими технически и медицински качества, за да оказва пряко въздействие върху качеството на живот на пациентите. Въпреки продължителното обучение и свързаните с него ограничения, тази специалност предлага стимулиращи перспективи за кариера и значително обществено признание. И накрая, ортопедията ще продължи да се развива, за да отговори на нарастващите нужди на общественото здраве и да включи медицинските иновации на бъдещето, което я прави вълнуваща и привлекателна дисциплина за всички студенти по медицина.

Ако тази статия ви е била интересна, със сигурност ще ви хареса и нашата допълнителна таблица за заплатите на ортопедите."